Етикети
Дори да не ви се вярва, абатство Мон Сен Мишел е най-посещаемото място в цяла Франция. За собствеността върху това уникално място от векове спорят две области – Бретан и Нормандия. Смята се, че границата между тях минава по лъкатушещата в прибрежните пясъци река Куенон, а това означава, че все пак е в Бретан. По този повод има френска поговорка: „Река Куенон съвсем се е побъркала, затова Мон Сен Мишел се оказа в Нормандия“.“Пирамида в океана“ го нарекъл някога Виктор Юго. Днес обликът му не се е променил много.
Има няколко версии за произхода на остров Мон Сен Мишел. Първата и най-правдоподобна твърди, че в началото на VIII век след силна буря в тази част на Ла Манш се е променила бреговата ивица. Част от крайбрежните ливади и гори остават под водата, а след това били засипани с пясък. Два скалисти хълма остават да стърчат над водата, по-големият от които Мон Томб, преименуван впоследствие в Мон Сен Мишел, а по-малкият носи името Томбелен („Малката могила“).
Според друга версия двете скали са донесени от гиганти – родителите на Гаргантюа. Баша му Грангузие донесъл най-тежкия камък — Монт Томб, а майка му Гаргамел е довлякла Томбелен. Но гигантите се изморили и ги оставили край брега.С това място са свързани многобройни старинни легенди. Според една от тях през 708 година на архиепископ Обер се явил на сън архангел Михаил. Недоверчивият епископ не обърнал внимание на знамението, тогава разгневеният небесен посланик го побутнал с пръст. В памет на това чудо се появила първата сграда – базиликата Свети Михаил (Сен Мишел). Онези, които не вярват на легендата, могат да проверят: върху черепа на свети Обер наистина има вдлъбнатина.
Две столетия по-късно херцогъг на Нормандия предава Мон Сен Мишел на ордена на бенедиктинците, които създават абатство и започват мащабно строителство. За онези времена ни напомня древната крипта, наричана понякога „Подземният Нотър Дам“.Манастирът прекратява съществуването си още през 1790 година. Няколко десетилетия по-късно по ирония на съдбата тук започват да изпращат най-големите грешници. За половин столетие Сен Мишел се превръща в място за заточение на много държавни престъпници, наричано „Провинциалната Бастилия“.Едва през 1863 абатството отваря отново врати, този път – за туристите.
В христианската религия Свети Михаил е специална фигура. Той е не само войн, но и застъпник. Именно той е призван да оглави небесното войнство в последната битка между доброто и доброто. Освен това той има специална мисия – да придружава праведниците до небесния Йерусалим, да ги защитава от демони и да им помогне да отворят тежките врати към Рая.Вероятно това е и причината на архангел Михаил да бъдат посветени храмове, изградени високо в планината, там, където Небето и Зелята се срещнат. Мон Сен Мишел съвсем не е изключение. Не е случайно, че на върха на иглата, издигаща се на 155,5 метра над морско равните, като вечен страж е изобразена златната фигурта на архангел с изваден от ножниците меч – сякаш охранява пътя към Рая.
Grande Rue свършва с широко стълбище. Точно тук започва истинското изкачване. Стъпалата сякаш се надпреварват по пътя нагоре и е трудно да спазваш темпото им. Нагоре, нагоре, нагоре, докато спре дъха пред невероятната гледка, разкриваща се във всички посоки. Острови много, но нито един не прилича на Сен Мишел. Ако все още не сте сигурни в това, просто продължете запознанството си с острова – влезте в катедралата, след това се впуснете в пътешествие из лабиринта на манастира, където се срещат музика и тишина, светлина и сенки.