Етикети

, , , ,


Невзрачните зелени листенца на руколата (Eruca sativa) са се превърнали в символ на изискан вкус – присъстват в менюто на всеки уважаващ себе си ресторант или ги виждаме на малки китки, подредени на щанда за екзотични зеленчуци и подправки. Но всъщност става дума за едно съвсем непретенциозно растение, дори плевел, което расте по поляните в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Едва преди 20 години руколата започва да се отглежда целенасочено, но на практика разликата между диворастящата и култивираната е минимална.

С това съвсем не искам да подценя кулинарните качества на руколата. Дори напротив – вкусът й е неповторима комбинация от ядков аромат с пикантни нотки и силна свежест на зеленина, което я прави идеална добавка към различни салати, пици, паста или други ястия от италианската кухня.

Не по-малко ценни са хранителните й качества. Както повечето зеленолистни зеленчуци,руколата съдържа малко калории – само 26 за 100 гр., но много ползи за здравето. Богата е на витамините антиоксиданти А и С, на важната за бременните фолиева киселина и витамин В1, който ни помага да се справим със стреса. Пантотеновата киселина в руколата пъкподобрява обмяната на веществата. От минералите преобладават калият и желязото. Първият подпомага работата на сърцето и има диуретично действие, а благодарение на втория ще преодолеем пролетната умора. Това, което е непривично за листен зеленчук е съдържанието на незаменимите мастни киселини Омега-3, които обичайно се намират в семената и ядките. Те са важни за всяка една клетка от нашия организъм, а при недостига им започват да се развиват различни възпалителни заболявания.

Противно на разпространеното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Двете растения принадлежат към различни семейства (Кръстоцветни и Сложноцветни). Най-близкият роднина на руколата, известен в кулинарията е синапът, от който се приготвя горчицата. По-далечни са зелето, карфиола и ряпата.

Как да я хапваме? Най-добре прясна, едро накъсана и овкусена със зехтин, балсамов оцет и тънки ленти пармезан Ако пикантният вкус е прекалено наситен за вашия вкус, можете да използвате руколата само като подправка към салата от марули или спанак. От нея се получава и чудесно песто за добавка към паста и ризото. За да го приготвите, използвайте рецептата на песто Дженовезе, като замените част или целия босилек с рукола. Целите листа могат да се използват и за гарниране на пици, а в турската кухня често се поднасят като добавка към печено месо.

Руколата има само един-единствен недостатък – относително високата цена. А тя се дължи на факта, че зеленчука най-често е внос от Холандия или други европейски страни. Но ако не искате салатата ви да е пропътувала половината континент, можете лесно да я отглеждате сами – в градината или на терасата. Можете да я садите на открито от април до септември и единственото, от което се нуждае е много слънчева светлина и редовна поливка. Семената покълват още на 4-5 ден, а след месец можете да очаквате и първата реколта.