Етикети

, , , , ,


След първата световна война италианецът Цезар Кардини емигрира в Америка. През 20-те години на миналия век, той има малък хотел с ресторант в мексиканския град Техуана, който се нарича “При Цезар”. Самият Кардини живее от другата страна на границата – в Сан Диего, но сухият режим го кара да прави бизнес извън пределите на САЩ. Един път в Деня на независимостта заведението се оказва препълнено с холивудски кинаджии, които се събират да отпразнуват празника. Цезар изпада в паника – има достатъчно напитки, но с храната нещата не стоят така. Всички запаси са свършили, а съседните магазини вече са затворени. На Кардини не му остава нищо друго освен да импровизира с наличните продукти –
зелена салата, зехтин, хляб, яйца, сирене и сос “Уорчестър”.
И тогава си спомня на какво го е учила майка му на времето: Яйцето, пуснато в кипяща вода точно за 60 секунди, придобива особена консистенция и подправя салатата също както хубавата застройка – супата. Кардини натърква салатиерата с чесън, слага в нея салатените листа, прибавя яйцата, настърганото сирене, лимонов сок, подправки и кротони, изпържени в зехтин и натъркани с чесън.

По късно в състава на салатата се появяват и други съставки, в това число и аншоа. Нея както разказва легендата, я добавя в рецептата Алекс Кардини, бивш италиански военен летец, който се присъединява към делото на брат си. Той нарича този вариант “Салатата на авиатора” в чест на летците служили в Сан Диего. Скоро тя става много популярна и след време я преименувана в “Цезар”. Самият Кардини е против присъствието на аншоа, тъй като сосът “Уорчестър” дава достатъчно пикантност. Така или иначе за няколко години салатата става ястие, заради което специално идват в Тихуана. Сред почитателите са тогавашните холивудски звезди и даже жената на принц Едуард 8 Уелски. Чрез нея “Цезар” дебютира и в Европа.