Етикети

, , , ,


Той е най-голямото населено място в щата Вашингтон, който всички наричат Зеления щат. Символ на града е Космическата игла. Тук живее най-богатият човек на света – Бил Гейтс, тук са и заводите на „Боинг“. Въпреки кишавото време най-много слънчеви очила в САЩ се продават на това място. Като изключим небостъргачите, останалите обществени и жилищни сгради не са по-високи от широколистно дърво. Когато в София лягат да спят, в Сиатъл се събуждат. Защото времевата разлика между двете географски точки на планетата е 10 ч. У нас името на този град се свързва най-вече с прекрасния филм „Безсъници в Сиатъл“, но някои може да си го спомнят и като център на Световното изложение през 1962 г.
За да се стигне Сиатъл, трябват почти 24 часа. Преминава се през четири летища и три смени на ербъси и боинги: София- Прага – Ню Йорк – Сиатъл. Но е възможно да се пътува с „Бритиш Еруейс“ през Лондон, или с KLM през Амстердам. Какво да се прави – няма друг начин да се стигне до отвъдния край на Земята! Въпреки че пътуването е комфортно – с филми, музика, приятни разговори и любезни стюардеси, – от дългото люлеене във въздуха ти минава меракът през следващите петдесет години да се качиш на бръмчащо хвърчило. Щом кацнеш, ти трябват поне 2-3 дни, за да се настроиш към тукашния часови график.Още в самолета можеш да видиш на монитора, че градът се е настанил
в лявата най-горна част на картата на САЩ и носи името на индиански вожд. Паметник на този вожд има в центъра на Сиатъл, в една малка градинка с прохладно фонтанче.Северно от града е границата с Канада и известният град Ванкувър. Впрочем селище със същото име има и южно от Сиатъл, но то по никакъв начин не се бърка с името на канадския Ванкувър, за когото един наш министър-председател казваше, че Европа се намира от Владивосток… до Ванкувър.
Символ на Сиатъл е Космическата игла, специално построена за домакинството му на Световното изложение през 1962 г. Светкавични асансьори те изстрелват до самия й връх, откъдето се открива превъзходна панорама към града и околностите му. Може да се зърнат дори някои от най-близките градчета: Къркланд, Белвю, Редмънд, Мерисвил, Белингъм, Еверет, Едмъндс, Линууд и Пюялп.Върху иглата е „набоден“ въртящ се ресторант, който прави пълна обиколка за около 50 минути. Може да се обядва, а може и да се изпие само едно кафе, при условие че не се плашите от височини.
Сиатъл несправедливо е набеден за най-дъждовното поселище .
Според статистиката преди него се нареждат Маями, Ню Йорк, Атланта и Бостън. Въпреки това дъждовните дни не са рядкост. Има периоди от по месец – месец и половина, когато непрекъснато ръми и небето пада толкова ниско над главата ти, че имаш чувството, че ще ти бутне шапката на земята. Жителите на града се шегуват, че безпогрешно могат да разпознаят единствено най-често срещаното тук цвете – мухъла. И още, че когато температурата се вдигне до 10 градуса, всички обуват джапанки и сандали, а стигне ли 15 градуса – веднага нахлузват къси панталонки.Не можеш да сбъркаш коренния жител на Сиатъл от дошлия да го разгледа любопитен чужденец. Защото туземният човек, за разлика от всички останали, не носи чадър, тъй като е свикнал с перманентното ръмене на водица от небето. Обаче статистиката сочи, че най-много слънчеви очила в цялата Америка се продават именно в Сиатъл, тъй като хората забравят къде са си сложили миналогодишните и се налага да си купуват нови. И още един рекорд – най-дълго тук се използват кремовете против слънчеви изгаряния: средно по 6-7 месеца.

Едва ли има гражданин на света, който да не знае, че в Сиатъл живее най-богатият човек на планетата – Бил Гейтс, и че тук са заводите на „Боинг“.

Плажът на Тихия океан е изключително чист и на него – за неудоволствие на някои европейски гости – е забранено да се пие алкохол, дори бира. Можеш да се изтегнеш на пясъка, но едва ли ще се престрашиш да плуваш в леденостудената вода. Обикновено деца се гонят между вълните и се плискат. Не е възможно да се видят хора, облечени в изрязани европейски бански. А за монокини изобщо не може да става и дума. Под бански костюм тук се разбират
бермудки до коленете и … тениски.

Любима гледка на плажуващите са фериботите, които прекарват хора от съседните острови до материка. Можеш да седнеш на пясъка и да ги съзерцаваш, но най-добре е да се настаниш върху някоя чугунена пейка. Върху металните облегалки на тези пейки, например в сателитното градче Едмъндс, има прикрепени интересни месингови плочки, върху които се четат любопитни надписи: „Нека животът ви бъде изпълнен с любов като нашия.
Триса и Майкъл Хент“. Или: „В името на многото щастливи мигове и нашата дълга обич. Мери и Питър Джонсън.“ А също и: „Любувайте се на красивия океан, той е алфата и омегата на вечността! Крис и Лорди Макгрегър.“

Писне ли ви да съзерцавате спокойната мъдрост на океана, качете се на автобуса и тръгнете към сърцето на града. Автобусите в централната част са безплатни. Освен това някои от тях имат отпред, пред мотора си, велобагажници, които позволяват на вас и на колелото ви спокойно придвижване от точка „А“ до точка „Б“ на града. Точка „А“ може да бъде примерно Музеят за изобразително изкуство. Пред него една голяма фигура на ковач размахва с лявата си ръка плавно чук и хипнотизира с ритмиката си. Срещу него е театърът за деца. Метални фигури на палави малчугани показват носовете си зад единия му ъгъл и дяволито се усмихват на месинговия дядо, който се чуди къде са изчезнали поверените му от родителите им малки палавници. Точка „Б“ може да бъде Музеят на Втората световна война. Върху сградата му пише: „Дар от гражданите на ХХ век за хората на бъдещето“.Наблизо се строи небостъргач – върху всяка една от етажните му плочи са изписани цифри. Строежът беше стигнал до 33-и етаж. Наоколо не могат да се видят нито разпилени строителни материали, нито какъвто и да е боклук.Задължително трябва да се отбиете в крайбрежния пазар за хранителни стоки. По пъстротата си много прилича на Женския пазар в София, но е многократно по-дълъг. За да привлекат вниманието на купувачите, някои продавачи използват различни хитри трикове.

Например над главата ви може да прелети прясна риба и да бъде хваната от клиент, с когото продавачът се е уговорил предварително. После между двамата започва интересен диалог за вида, цената и качеството на тази риба. Наоколо се събират мющерии и някои от тях поръчват от същата стока.

Докато гледаш небостъргачите на Сиатъл, може да се изумиш на Монорейла. Това е влак, който се движи във … въздуха. Релсите му са монтирани на огромни колони високо над земята и служи за връзка с центъра. За разлика от традиционните тренове по железопътните гари на Европа той не продънва ушите на хората с трясък.В градчето Линууд, което е с 35-40 хил. жители, ми направиха впечатление училищните автобуси. Те са еднакви като модел и цвят. Щом спрат на някое авеню, за да слезе дете, спират всички коли зад автобуса, освен това нито едно моторно возило няма право да го изпреварва. На всичко отгоре спира и насрещното движение, защото не се знае дали детето няма да пресече платното, тъй като живее от другата страна на пътя. Шофьори на тези автобуси са само жени. Защо ли? За да не развие някой мъж шофьор педофилия.В Линууд ме заинтригува и градската библиотека. Като болшинството от зданията тук и тя не е по-висока от широколистно дърво. Каталогът с книгите може да се разгърне и по интернет. Може безплатно да се регистрирате на 8 езика: английски, виетнамски, китайски, тагалог (филипински), руски, корейски, испански или японски. За хората с по-слабо зрение има книги с едър шрифт. Ако нямаш време за четене, може да… я прослушаш на диск в колата си. На DVD е записана дори „Илиадата“

В средата на библиотеката има три редици компютри. На първата може да ползваш интернет за 15 минути, на втората – за 30, а на третата – за 1 час. Ако си носиш лаптоп, може да го включиш към мрежата и да работиш. Докато родителите избират книжки и дискове с филмчета за малчуганите си, децата могат да гледат екзотичните риби в големия аквариум или да редят пъзели върху ниската кръгла маса. А може и да си правят театър на малката сцена със завеси и кукли. На изхода има обява, която съобщава кога ще бъде чителското обсъждане на еди-коя си книга. А до нея е съобщението, че всеки понеделник от 10 до 11 часа артист чете приказки на малчуганите. На инвалидите, на възрастните мъже и жени, които обитават старчески домове, и на хора, които живеят из островите в океана, книги се доставят по домовете. В такъв случай как да не повярваш в девиза на библиотеката: „Да изградим свят от читатели!“Навън, край вратата на градската библиотека на Линууд има много цветя и едно бълбукащо поточе със скулптура на бобър, който си мие очите. Наблизо се вижда метална плоча с изобразени върху нея разтворена книга и очила. И надпис: „В памет на Джон Стейн, който много обичаше книгите.“ Под плочата е урната с неговия погребален прах.